Раклата е вид мебел, използвана за съхранение. Сандъкът е известен също като ковчег и обикновено е направен от дърво или метал. Думата ракла идва от старофренската дума „cheste“ или „chastre“, което означава „кутия“.

Хората, които се интересуват от закупуване на мебели на едро може да искат да закупят сандъци, защото могат да ги използват за съхранение или показване. Раклата е важна част от всяка спалня, хол или офис обстановка. В допълнение раклата може да се използва като място за съхранение на вещи като одеяла и спално бельо, дрехи като пуловери и ризи, играчки, книги и др.

Често с правоъгълна форма с четири стени и подвижен или шарнирен капак, сандъкът (известен също като ковчег или кист) е вид мебел, използвана за съхранение, главно на лични вещи. Има възможност за обособяване на вътрешната част.

Първите документирани сандъци са направени от древните египтяни около 3000 г. пр.н.е. от плетена тръстика или дърво.

Древен сандък или ковчег за първи път е бил използван за съхраняване на красиви дрехи, оръжия, храна и важни предмети.

Ниските сандъци често са били използвани като пейки през европейското средновековие и ранния Ренесанс, докато по-високите сандъци са служели като странични маси. Раклата може да се използва като подходяща повърхност за писане, като се постави настрани върху всякакъв вид груба маса, а вътрешността може да се използва за съхранение на инструменти за писане и други консумативи. както беше ситуацията с испанския Bargueo бюро. Горната част на гърдите на много ранни преносими бюра имаше капак отстрани, така че да може да се използва като повърхност за писане, когато се отвори.

Типичната желязна лента, покриваща капака и тялото на сандъка, се използва от много европейски сандъци за заключване или затваряне. Имаше няколко различни вида сандъци, като сандъци с квадратни кутии и куполовидни капаци, но всички те бяха толкова уникални, че беше невъзможно да се класифицират. [3] Всеки има различна естетика за декорация. Всеки от тях изпълняваше различна функция. Куполните сандъци, като тези от 15-ти до 16-ти век, биха имали по-дълъг процент на оцеляване, тъй като дизайнът на капака би изхвърлил водата и би възпрел хората да ги използват като седалки.