По-голямата част от китайските мебели са изработени от обикновено, полирано дърво, въпреки че най-скъпите парчета често са използвали лак, за да покрият всички или някои от видимите секции поне от ерата Song. От времето на династията Минг нататък мебелите могат да бъдат намерени, използвайки всички няколко подтехники на китайските лакирани изделия, които стават все по-често използвани и по-достъпни за обществото. Първоначално достъпни единствено за императорското семейство или за изключително богатите, издълбаните лакирани мебели стават просто много скъпи до 19 век и се намират предимно на по-малки парчета или като украсени части върху по-големи. На екраните, които бяха разпространени в Китай, беше особено харесван. Особено върху мебелите, лакът, инкрустиран със седеф, е често срещан метод.

Рамка и панел, хомут и стелаж (на базата на стълбове и релси, наблюдавани в архитектурата) и методите на бамбукова конструкция са основите, върху които се развиват формите на китайските мебели по три независими линии, датиращи от 1000 г. пр.н.е. Китайското обзавеждане за дома се развива независимо от западното обзавеждане в различни форми, които приличат на западното обзавеждане, включително столове, маси, табуретки, шкафове, легла, и дивани. В традиционната азиатска мода китайците седяха на постелки или ниски платформи на ниски маси до около 10-ти век, но постепенно преминаха към повдигнати маси със столове.

Китайските мебели често са леки, когато е възможно, предхождайки Европа в това отношение с няколко века. Чисто декоративните метални стойки са необичайни в сравнение с традиционните добри европейски мебели, но практичните метални фитинги като панти, заключващи плочи, дръжки на чекмеджета и защитни плочи в ръбовете или краката се използват и често им се отдава голямо значение. Мебелите, създадени за износ, особено за Европа, започват през периода Цин и развиват свой собствен стил. Обикновено се правеше в различни форми, за да отговаря на пазарите, към които отиваше, и беше богато боядисано с лак и други техники.

Ранните традиционни китайски мебели за сядане и лежане не бяха често срещани тапициран с мека материя. Възглавници, спално бельо и други видове тапицерия не са били добавени към китайски мебели, които са били повлияни от западната култура до сравнително скорошни исторически времена. Както за декоративни, така и за функционални цели, като например облегалки на столове, ажурът в резбовано дърво или други техники е доста често срещано явление. Въпреки че има много малко оцелели примери за по-стари предмети, епохата Мин се смята за „златната ера“ на китайските мебели. Въпреки че, както и в други области на китайския изкуствоПрез 18-ти и 19-ти век се наблюдават увеличени богатства, използвани за често прекалено сложни артикули, стиловете Минг по същество определят стила за мебели в традиционния китайски дизайн през следващите десетилетия.